Васил Априлов е изтъкнат обществен и просветен деец, щедър меценат на българската култура и образование. Един от инициаторите за създаването на Габровското взаимно училище – първото новобългарско светско училище (1835). Привърженик на руското културно влияние сред българите, Априлов участва в превръщането на Одеса в един от центровете за подготовка на българската интелигенция.

България се намира в югоизточна Европа, на Балканския полуостров. Държава с богата тринадесетвековна история. От ХV до ХIХ век българските земи са под политически гнет на Османската империя. В началото на ХVIII век започва развитието на българските възрожденски процеси, част от които е борбата за национална просвета. В тези трудни векове, един от българските духовни центрове е малкият планински град Габрово, разположен в полите на Стара планина. Той се превръща в люлка на българското светско образование.

   Тук на 2 януари 1835 г. е открито Първото българско светско училище по метода Бел-Ланкастер с дарения на родолюбивите габровци Васил Априлов, Никола Палаузов, Васил Рашеев и др. За нуждите на училището се създават първите учебници, помагала и пособия, които се възприемат като еталон от по-късно възникналите български училища.

  От 1872 г. Габровското училище прераства в Първата пълна гимназия в поробените български земи.   От 1889 г. тя приема името на своя благодетел Васил Априлов и се нарича Априловска гимназия.

До края на живота си Васил Априлов енергично подпомага българските училища. Богата си библиотека и значителната сума от 60 хиляди рубли завещава на Габровското училище и за учредяване на фонд за обучение на българи в Русия.

Значението на Априлов за развитието на българската етнография се определя главно от активната му организаторска и посредническа дейност сред българската интелигенция за събирането на етнографски и фолклорни материали.

Историята в дати: 

• 1832 - 20 юни - В.Априлов и Н.Ст.Палаузов започват в Одеса книга за дарения за новобългарско училилще в родното им място Габрово.
• 1833 - 21 март - в Габрово е положен основният камък на училището.
• 1835 - 2 януари - Неофит Рилски открива в Габрово Първото новобългарско училище.
• 1840 - 24 април - сьздадена е в училището първата училищна библиотека в България, с дарените от Априлов и Палаузов книги.
• 1841 - 5 юли - Априлов завършва в Одеса своето второ и най-значително литературно-документално произведение "Денница на новобългарското образование".
• 1847 - 10 април - В.Априлов написва своето завещание, с което оставя цялото си състояние на Габровското училище, спрепоръката то да се превърне в "училище за висока наука".
• 1847 - 2 октомври - в румънския град Галац прекъсва земният живот на Априлов.
• 1851 - 18 април - положен е основният камък на новото училищно здание.
• 1857 - октомври - Априловият стипендиант Тодор Бурмов реформира учебните програми и прави Габровското училище класно.
• 1872 - Габровското училище се превръща в пьрвата в българските земи пълна гимназия.
• 1878 - 12 август - гимназията от общинска става държавна.
• 1883 - 11 май - открит е в гимназията първият училищен музей у нас и първа музейна експозиция в Габрово.
• 1992 - 18 август - гимназията става държавна и свързана с Музея на образованието, под името Национална Априловска гимназия с музей на образованието.
• 1996 - 2 септември - просветното министерство отделя Музея на образованието от Национална Априловска гимназия.